Терапия
Терапията представлява лечение на кариеса и неговите усложнения- пулпит, периодонтит, гангрена, както и изграждане на силно разрушени зъби. Използваме техника, методи и средства от най-ново поколение на водещите фирми.
Лечение на кариес
Зъбният кариес
Зъбният кариес е най-разпространеното заболяване. От него са засегнати близо 98% от хората. Интересен факт е, че антрополозите са установили при изследване на останки, че първите хора са страдали много по-малко от кариес отколкото ние днес. Това има своето логично обяснение и то е в по-качествения начин на живот. Един от основните фактори, довел до отслабване на зъбите е консумацията на обработена храна. Кариесът се предизвиква от бактериите, населяващи зъбната плака, които могат да разграждат захарите до органични киселини. Тяхното действие постепенно отслабва емайла и успява да го преодолее, навлизайки в мекия и лишен от защита дентин, където процесът се развива много по-бързо. Много често пациенти „чакат“ „малкият“ кариес да се развие до „по-голям“, за да посетят кабинета, вярвайки че ограничените кариозни огнища не могат да се лекуват. Това е абсолютно погрешно – в колкото по-ранен етап на развитие се улови кариеса, толкова по-малко тъкани ще бъдат загубени.
Податливостта на зъбите към кариес зависи от няколко основни фактора:
– генетичен – структурата на зъбите се предава генетично, което определя и неподатливостта към кариес.
– зъбна възраст – скоро пробилите постоянни зъби са с по-ниска минеразлизация, която продължава до 10 години след пробива. Те са и по-податливи на зъбен кариес, затова профилактиката в детска, юношеска и тийнейджърска възраст е изключително важна
– зъбна хигиена – редовното миене на зъбите (сутрин след закуска и вечер преди лягане), използването на конци, води за уста и дъвки поддържа зъбите чисти и намалява риска от кариес.
– хранителен режим и профилактика – приемането на повече течности, избягването на кисели храни, газирани напитки и безразборно ядене на захарни изделия значително намалява риска от кариес.
Пулпит
Пулпитът е възпаление на зъбната пулпа, обикновено свързано със зъбобол. Болният се оплаква от постоянна, спонтанна, нелокализирана болка, която се усилва нощем. Основна причина за пулпит е нелекуван навреме зъбен кариес, който е ангажирал нерва на зъба. Други причини могат да бъдат механична травма, термичен или химичен шок, напреднал хроничен пародонтит, прекомерно изпиляване на витални зъби и други. Пулпитът в начална фаза може да бъде обратим, но най-често е необратим процес, водещ до некроза на зъбната пулпа. Лекува се чрез т.н.кореново лечение или още се нарича ендодонтско лечение. Ако не се вземат мерки за лечението на пулпита, инфекцията от кореновите канали може да засегне заобикалящите зъба тъкани и да се развият различни усложнения : некроза,периодонтит,абсцес,киста. Некрозата на пулпата представлява необратимо състояние. При допълнителна инфекция умъртвената пулпа преминава в гангрена. По своето възникване и протичане се различават няколко форми на пулпита:
– остър серозен частичен пулпит;
– остър серозен цялостен пулпит;
– остър гноен частичен пулпит;
– остър гноен цялостен пулпит
– гангренозен пулпит
– хроничен улцерозен пулпит
– хроничен грануломатозен пулпит (пулпен полип)
Периодонтит
Периодонтитът обикновено протича като ограничено локално заболяване с деструкция на зъбодържашия апарат, понякога и на съседната алвеоларна кост, което нарушава функцията на зъба. Острият апикален (върхов) периодонтит представлява усложнение на заболявания на твърдите тъкани и пулпата на зъба (кариес, пулпит, гангрена). Възпалителният процес се локализира около върха на зъбния корен. Остър периодонтит се развива при масивна инфекция и намалени защитни сили на организма.. Болката се усилва при дъвчене на твърда храна. Острият гноен периодонтит се изявява със силна, нетърпима, локализирана болка при докосване на зъба и пулсираща болка, която изчезва едва след изход на гнойната екскреция по естествен път или след лечение. Телесната температура понякога се повишава до 38 градуса С, а подчелюстните лимфни възли са увеличени и болезнени при опипване. Хроничният периодонтит се развива като последица на остър периодонтит, след отдрениране на възпалителния екскрет, намаляване на активността на инфекцията, хронична травма и добра устойчивост на организма. В резултат настъпва фиброза с грануломатозно разрастване, локализиран гранулом, коренова киста и хронифициране на периодонтита. Хроничният периодонтит протича без особени оплаквания и обикновено се открива едва след рентгеново изследване. Лечението на гранулома е консервативно или хирургично. Консервативното лечение се състои в механична и химична обработка, дезинфекция, физиотерапия и запълване на кореновите канали. При неуспех се провежда хирургично лечение – отстраняване на гранулома и възстановяване на физиологичното равновесие.