Много хора се страхуват да ходят на зъболекар. И този страх винаги има своето основание. Обикновено е резултат от неприятно изживяване, болезнена манипулация, грубо отношение. А времето само подхранва и засилва този страх. Възрастният човек би могъл да си наложи контрол, да преодолее страховете си, да помоли за упойка, дори да си „помогне“ с леки успокоителни. Но какво да правим, когато става дума за дете?

Най -правилният подход на всеки родител е да прави така, че да не допуска да се стига до „страх от зъболекар“. И това не е толкова трудно! Просто трябва своевременно да се запознае детето с доктора, който ще се грижи за неговите зъбки. Ще проверява често дали малкият пациент ги мие правилно и ще покаже куп интересни неща. Винаги съветвам родителите тези срещи да започнат още на 3-годишна възраст, когато детето вече е достатъчно голямо, за да може само да комуникира. И тези посещения да са периодични ( през около 4 месеца), защото децата забравят. Не е необходимо дори детето да седне на стола още от първия път. Може да мине време докато се престраши да опита. Родителят трябва да е търпелив, понякога на децата им трябва малко повече време, за да спечелим доверието им.

Преди децата да създадат собствени впечатления, те черпят от опита на родителите си. „Щом мама казва така, значи е така!“. Тогава страхът на родителите или негативен коментар относно зъболечението се пренасят и върху детето без то да е имало личен опит.

Когато се подходи по правилния начин, детето свиква да ходи без страх на зъболекар. Честите посещения изключват появата на усложнения и болезнени манипулации. По този начин здравата и красива усмивка е гарантирана!